Здравейте, казвам се Константин Христов и съм CEO на favit.com. Представям ви лекцията си от първия в България TEDx event, като едновременно с това изразявам благодарността си към организаторите за предоставената възможност и към всички гости на събитието – бяхте невероятна публика!

Знаете, че в уеб индустрията искрено се забавляваме да създаваме технологии, които да дават на хората контрол върху информацията в основните ѝ проявления като знание и комуникация.

Много хора (подозирам баща си например :-) сигурно си мислят, че такива като мен дърпат лъва за опашката и в крайна сметка ще предизвикат голяма трагедия.

Моята съвест е чиста, дотолкова, доколкото не съм имал вътрешни подозрения, че някой ден ще се наложи да се върна в миналотото си, за да ликвидирам по-младото си аз, с което да предотвратя някакво огромно бъдещо зло.

Не! Това което прави целокупната интернет индустрия и нашата симпатична фирма като част от нея, е да създава инструменти, чрез които да се:

Създава	Консумира	Дистрибутира	Организира	Филтрира	Оценява
Управлява		…информация.

Целта е да се създадат всички смислени технологични възможности за контрол върху основният ресурс на нашето съвремие – информацията и да се предоставят на абсолютно всички за безконтролно и безплатно ползване :-)

Информацията вече променя нашата реалност. Това че установения ред във всичките му проявления: лична сфера, обществени отношения и икономика се срива пред очите ни е един много важен признак за текущата промяна.

Тази промяна няма да остави общественото ни устройство незасегнато. Ще има упадък на старите и възникване на нови класи. В този пост бих искал да споделя с вас кои ще са, според мен, класите в информационното общество и какви ще са причините за сеграгация, заради които ще се стигне до формирането им.

Ще започна с кратка ретроспекция. Досега човечеството е преминало през 3 икономически епохи:

От гледна точка на разпределение на властта , първите 2 епохи – Аграрната и Индустриалната – са характерни с това, че властващата класа е тази група, която контролира основния дефицитен ресурс за своето време. В аграрната епоха, основният дефицит е земята, през индустриалната епоха това са производствените технологии, включително всички изкопаеми, енергийни източници и суровини за производството на каучук и стомана например.

След Втората световна война започва един много интересен процес…

…подхранван от нестихващото желание на тогавашния индустриален елит за повече печалби. Впрягайки наличния интелектуален потенциал се заключава, че пътят към по-големи печалби минава през повишаване на ефективността на всяка производствена единица. След като към онзи момент са изчерпани повечето възможности за повишаване на производителността, се открива нова – ускорената обработка на данни. Започва масово въвеждане на изчислителните машини като помошници в различни етапи на производствения процес. (както ще се окаже в последствие, започнатото тогава е основна причина за драмата на много от тези стари индустрии в момента)

Фирмата Интернешънъл Бизнес Машийнс (IBM) е основният източник на иновации и доставчик на хардуер в продължение на почти 40 години.

Минават няколко иновационни цикъла. С течение на времето хардуерната технология се усъвършенства и става все по-евтина за производство и лесна за употреба. В средата на 80-те става годна за излизане извън рамките на фабриките и навлизането и в домовете на хората.

След масовата компютъризация следва масово окабеляване.

Имаме компютри навсякъде, които са навързани помежду си и бързо могат да пренасят голям обем данни по между си.

Разполагаме и с безжичния достъп до данни, който доведе до отпадането на последната, битова, пречка пред непрестанното ни висене в мрежата.

И в крайна сметка получихме Мрежата в сегашния и вид:

Милиарди твърди дискове, свързани жично и безчизно в мрежи. Информацията се кодира на твърдите дискове и може да бъде редактирана, коментирана, споделяна и какво ли още не с помощта на хиляди уеб базирани инструменти.

Тази технология направи комуникацията много лесна. Хората си падат по лесните работи. Затова и започнахме все повече да контактуваме с реалния, физическия свят чрез Мрежата. А ако сега е така, представете си как ще е след 5, 10 или 20 години.

Възникването на мрежата и възможностите, които тя създаде, предизвикаха изключително голяма промяна в обществото ни.

Вече сме свързани един с друг по начин, по който никога не сме били свързвани в цялата човешка история. Можем бързо и лесно да комуникираме, да обменяме идеи, правим планове и споделяме изживявания един с друг.

От пирамидална, бюрократична  структура на нашите общества, ние сме на път към адхокрация – едно плоско общество със съвсем различно вътрешно устройство и динамика на процесите.

Оставете настрана личната сфера. Информацията e основен ресурс на стопанската ни дейност. В икономиката всичко опира до причините за прогреса. А прогресът зависи от причините за растеж на производителността.

За целия период на развитие на нашия вид, още от времената откакто сме развили съзнание и сме започнали да имаме притеснения, какво ще кажат другите, ако ни видят как си чоплим в носа, фундаменталните причини са разтежа са 2:

Енергия

Информация

тоест:

ЗНАМ

и МОГА.

За да постигнем по-висока производителност от началото на историята хората се кооперират – обединяват ресурси. В прединформационната епоха са обединявали усилия (събираме се да копаем заедно земята, произвеждаме на конвейра дейтайли).

През информационната епоха обединяваме талант и креативност и с това постигаме немислим досега ръст на производителността. Заради технологичните ни възможности сме в състояние ефективно да мислим групово, правим планове за развитие групово, търсим възможности групово. Много лесно обединяваме мозъчен капацитет с хора, които са на 12 000 километра от нас, взаимстваме опит и технологии създадени на други континенти без дори да сме стъпили там. Способни сме за секунди да анализираме огромни масиви от данни, с което драматично намаляваме времето необходимо да създадем каквото и да е било.

Да, наистина информацията е най-ценния ресурс на нашето време. Тя поражда комуникация и знание, което е в състояние да подобри или влоши живота ни в зависимост от това, какво ще започнем с нея. И тук има един много важен момент – информацията се явява практически достъпна за всеки. Или бариерата за достъпа и е изключително ниска.

Според Карл Маркс, ако имаме ситуация, в която критичния обществено-икономически ресурс е общодостъпен, то тогава определено съществуват предпоставки за безкласово общество.

Според мен Информационното общество няма да е безкласово, но ще е справедливо. Всъщност ние не бива да си мислим, че безкласовото общество е идеал – справедливото общество  идеалът всъщност . А в ситуация, в която статуса на всеки един от нас се определя не само от неговите усилия за постигането на дадено положение в обществото, но и от свободната и непринудена оценка на групата около него, направена на база на възможно най-коректна информация, то тогава наистина имаме предпоставки за справедливост.

Ето един промер за постигане на статус, който не би бил възможен в едно Информационно общество. Предишният ни министър председател – господин Сергей Станишев – беше човек, който нямаше признанието на обществото, той не беше допринесъл с нищо за неговото благо и съответно не може да се очаква да получи висок статус. Но една малка група хора му “издействаха” този статус с помощта на механизъм за влияние, който е до болка познат в индустриалното общество: контролирани инфо канали+ пари + неспособно автономно да си набави достоверна информация мнозинство = желан обществен статус.

Обратно на нашата тема: Според мен Информационното общество ще е класово общество, защото виждам обективни и субективни различия, които неминуемо ще резултират в сегрегация.

Къде да търсим тези резличия? Първо тук:

Това е основният ни процесор на информация. Всички знаем, че досега го ползвахме доста слабо, какво беше там, 3% от капацитета му. Е, то е защото още не сме се превърнали в информавори, такива дето се хранят с информация. Господ явно си знае работата и ни е дизайнирал с перспектива :-). Мозъкът ни обработва всички потоци от информация, които се вливат в съзнанието ни през всички наши сетива – напоследък основно очи и уши.

Наскоро едни младежи от университета в Сан Диего, Калифорния изчислили, че един човек поема 34 гигабайта информация на ден. При такъв значителен обем от данни, разлики дори от 1% в скоростта, с която се обработва, индексира и анализира това съдържание, води до съществена разлика в мозъчния ни аутпут, което от своя страна се отразява на нашите начинания в положителна или отрицателна посока.

Ние дори не се раждаме с еднакъв мозъчен потенциал. Носим различно генетично наследство. И в много случаи огромния ни мозъчен потенциал стои неразкрит. Но какво ще стане ако този човек, разкрие мозъчния си потенциал?

От момента, в който изревем на света в първия си ден, родители, близки, учители и разни други авторитети започват да ни пълнят мозъците кой с каквото сметне за нужно. А ние сме във възраст, в която не можем съзнателно да се предпазим от каквото и да било влияние, особено ако е поднесено с усмивка. Като узреем, ние сами поемаме юздите на живота. Това как ще развиваме и управляваме мозъците си в съзнателната ни възраст е основна наша отговорност. За жалост много малко от нас я осъзнават. Тук пак се появяват предпоставки за съществени различия. Вземете храненето. Храненето е много важно за мозъчната активност. Нов аргумент – нито един от нас не се храни по еднакъв начин, как да очакваме мозъците ни да работят еднакво добре. Ето няколко прости правила, които, ако се спазват, могат да ни осигурят по-добра мозъчна функция:

Способността на мозъците ни е различна и производителността им е различна. Ето една първа голяма причина поради която справедливо и обективно няма да сме еднакви. Пък било то и в общество, в което най-ценното вероятно е еднакво достъпно за всички.

Качество на информацията.

Другото място, където ще има разлики, е качеството на информацията. Ние може да сме с огромен мозъчен потенциал, но ако не получаваме качествена информация, всичко е напразно. Все едно да напълним резервоара на чисто ново ферари с кална вода.

Качеството на информацията се определя от много неща, но ето най-важните според мен:

1. Интересна: да съответства на моя кръг от потребности. когато интересна информация влезе в съзнанието ми, тя ме кара да се чувствам щастлив и/или пълноценен. Невинаги щастлив, но ако ползата и е ясна – то винаги пълноценен.

2. Актуална: да идва бързо при мен. Информацията в наши дни е като пари, в условията на висока инфлация. Имаш ги сутринта, ценни са сутринта, а следобяд не струват нищо. Най-полезната информация не струва пукната пара, ако не е актуална. Има едно такова понятие обсолидж – obsolete knowledge. Знание, с което не можем да захванем нищо. В момента, мозъците на целокупното човечество са пълни най-вече с обсолидж. Аз лично виня неадекватната образователна система за това (и класическите медии)

3. Достоверна: да отговаря на истината. Решенията се вземат на база на информация. В зависимост от това, доколко тя отговаря на истината, ще имаме правилни или неправилни решения.

Преди няколко години открих сам за себе какво трябва да правя, за да получавам качествена информация. Разбрах го от малко неочакван, но като се замисли човек, абсолютно логичен източник – ЦРУ.

В книгата Ghost wars, която спечели наградата “Пулицър” през 2005-та година, се обяснява защо САЩ са хванати неподготвени през две хиляди и първа година. ЦРУ е служба натоварена с основната задача да събира, индексира и анализира данни. Този поток от достоверна и актуална информация се насочва към американското правителство, за да може то да взема най-правилните решения за външнополитическите си действия. За да си осигури качествена информация ЦРУ отваря 3 (три) типа канали, по които данните да текат.

шпиони,

NGOs,

Сателити

Тоест на тях информацията им се доставя от:

хора,

групи и

директно от източника на събитието.

Използвайки Мрежата като технологична база, аз реших да пробвам същия метод. Отворих канали към себе си:

• от хора, с които съм емоционално или рационално свързан
• от групи, с които деля общ интерес.
• от източници, на които имам доверие

Тази диверсификация се оказа нужна. Аргументите за нея са пак в книгата. ЦРУ са проспали създаването и заякването на Ал кайда, защото в началото на 90-те години са решили да отрежат социалните канали и да останат само със сателити. Гледат какво става от космоса и си мислят, че всико знаят. Но така са пропуснали много микро трендове и малоформатни факти, които само жив човек може да им съобщи.

Естествено, те си имали причини да отрежат шпионите и групите. Хората им били непостоянни, от тях не получавали навреме и напълно достоверна информация. Трудно ги контролирали. Не можело да се разчита на хората на 100%. Трябвало да сверяват цялата получена информация с множество други източници и така изразходвали много ресурси и губели време. Но след драмата с кулите близнаци и уроците научени по трудния начин, ЦРУ веднъж завинаги решили:

диверсификация на каналите всъщност създава най-добрите предпоставки за достъп до качествена информация

Всеки от нас ще изгради канали за достъп до информация с различна ефективност, ще се справи различно с управлението им в течение на времето и като резултат ще се получат съществени различия между нас.

Защо беше толкова важно за мен да споделя за разликите, които ще възникнат в следвие на различните ни възможности за получаване и обработка на информация? Защото тези разлики преопределят до голяма степен ползата, които ние носим за останалите.

В едно общество, в което основния ресурс е общодостъпен и безплатен, но има други дефицити като:

• мозъчни възможности за декодиране на този ресурс
• скорост на достъпа до този ресур
• достоверност и актуалност на ресурса

…обществения статус на всеки един от нас, а оттам и класите ще се формират на база на това, кой какво признание получава от останалите за неговия принос към общото благо или другояче казано, допринася за справянето с тези основни дефицити.

Сега ще направя опит да дефинирам бъдещите класи в информационното общество:

1. > Имаме индивид, който е насочил към себес и информационни канали от всички хора, групи и източници. Информацията идва при него и остава там. Той е само консуматор, но не добавя стойност по веригата. Човекът се явява задънена улица.  Това е първата класа. Егоистичната. Те са окаяните бедняци на информационното общество. Тях никой не ги оценява никак, защото никой няма полза от тях.

2. < Имаме индивид, който захранва групи, хора и източници с информация, но самият той не е отворил канали към себе си. Това са лидерите. Информацията се заражда в тяхното съзнание по различни причини и потича по мрежата нататък, инициирайки процеси или просто оставяйки отпечатък върху групата. Тази социална роля е много важна.  Ето един скорошен пример за лидерство чрез информация. Всеки един от нас, в определен момент, може да е лидер.

3. >< Идеалът за социална роля в Информационното общество е на индивида, който получава и споделя. Информационните потоци минават през теб, то взимаш ценото за себе си (всеки според нуждите и възможностите) и отдаваш нататък към групата. По този начин всеки се превръща в малък център на своеобразна мини вселена. Ти получаваш нещо ценно и даваш нещо ценно и това, което добавяш от себе си невидимо допринася да се компенсират дефицитите, за които говорихме по-преди. Това са аристократите на Информационното общество.

Поради различията, които видяхме по-горе, всеки един от нас ще се справя с различен успех и ще добавя различна стойност. В следствие на това ще получава и различно признание, което ще дефинира неговия статус като по-висок или по-нисък. Чудесното в случая е, че ние можем да сме спокойни, защото има всички предпоставки за справедлива оценка.  И още нещо: на никой високия или нисък статус не е фиксиран или гарантиран – всичко е в следствие от нашите усилия и талант, оценени абсолютно свободно от едно тотално информирано общество.